вторник, 28 юни 2011 г.

Евалюейшън

   Седя си сега, с една нова любима група в winamp-а, неразопакована раница със смърдящи дрехи и все още се опитвам да си саморазтълкувам какво се случи последния уикенд, на толкова дълго очаквания фестивал- Елевейшън. Чета и гледам различни мнения и трактовки. Кой беше виновника за провала, имаше ли виновни изобщо, и всъщност гадно ли ми е, или си изкарах доста забавно, въпреки всичко. Да помрънкам ли в типичния ни прийомен стил, лепнал се в манталитета на българите като изсъхнал сопол, залепен под седалката в трамвая? 
   Ще започна от началото. Осем часа. Среща. Всички от нашето превозно средство са си взели усмивките. Божана ме гледа странно от другия край на задната седалка, след като преди нощ, подвластен на шестата ми мента и пратих смс, че през целия път към Смолян ще я пипам. Избегнахме навалицата по пътя, за която последната седмица всички слушахме повече от средностатистически летен хит на Устата. Там ни чакаше една част от компанията, дошли още миналия ден, вече успяли да поведат в резултата с няколко напивания и респективна част от къмпинга, която вече ни ненавижда.  Бързото ни заемане с изравняването на резултата даде своите резултати- до 2 следобед бях успял да се напия с бира, да слънчасам веднъж и да изтрезнея, до 6 часа отбелязвах втория си гол от воле с още бири, вече премесени с мента и да слънчасам втори път. Паралелно с мен Иван също поддържаше стабилен резултат, като дори успя да поведе с грандиозното си интервю, което даде за БНТ. Гол до кръста, със зачервени очи, непукистки отваряше консерва с риба с чикийка, докато интервюиращата, видимо затормозена от натуралистичното му излъчване, се опитваше да му зададе поне един въпрос, чрез който да измъкне поне малко емоция от каменно спокойната му натура.
 Вече бяхме готови за нахлуването в дезегнираната зона за келепир. Отне ни доста време докато успеем да си кажем "здрасти" с всички по пътя за голямата сцена, но накрая успяхме да се доберем до тово колосално, желязно цвете, плод на усърдието и парите на организаторите. Изключвайки непоносимата жега и слънцето, което ни биеше по челото, така както пениса на Рон Джереми вече 20 години бие челата на 1/8 от женското население на Съединените Щати, не мисля, че имаше от какво да се оплачем.  Обстановката, няма да си кривя душата, беше доста магическа- залязващо слънце зад любимия ми релеф на Пирин, служещ за бекграунд на  фестивала.
   Стигнахме точно навреме за края на Стерео ЕмСис. След кратка пауза на сцената се появиха и Морчиба. Тук е момента да отдам огромент респект за тях и най-вече за вокалистката им- Скай, която за 10 минути успя да напсува всички организатори и охранители, които охраняваха ВИП зоната пред самата сцена и успешно накара "хората с оранжеви жилетки" да пуснат публиката напред в зоната. С това Морчиба си спечелиха признанието и радостните ни викове, и накараха всички да се почувстват по-топло, по-приветливо и по-като-на-фестивал, така да се каже.
   Идва и времето малко да помрънкам и да изкажа високоуважаваното си мнение на критик. Нещото, което сериозно ме подразни, беше че организаторите не се бяха сетили да сложат нито една кофа за боклук. Респективно- след 1 час вече всички левитирахме над поляната върху слой от боклуци. Темата с валутата на фестивала, а иначе казано "Елевовете", дори не мисля да я захващам. Хареса ми обаче, че атмосферата беше доста мирна и спокойна и почти нямаше  изцепки и грозни гледки сред публиката. Всъщност, така като се замисля, единствените хора, които правеха проблеми, заливаха хората с бира, бутаха се и правеха своеобразни стейдж дайвове бяха от нашата компания. Съжалявам... Ето, че вече, освен в къмпинга ни мразеха и хората от публиката в околните квадратни метри. Междувременно новината, че JK няма да дойде плъзна сред тълпата като ръка на педофил по крака на шестокласничка. Това може би е и другата ми критика- както стана ясно, изцепки с програмата ставаха и двата дни, но никой не намери за нужно официално да ни съобщи какво се случва. Всички се осланяхме на мълви и слухове, подскачащи от уста в уста, претърпяващи хиперболизация с всяко изричане. 
   Часовете започнаха да текат, наливната бира- също. Ето, че най-накрая се беше стъмнило, и за сега не можехме да се оплачем откъм приятни емоции. Дойде време за заместващите хедлайнери- Parov Stelar Band. Тук да си призная, (ще ме наречете музикален ембицил) но не се сещах кои са тези изпълнители. В последствие естествено се оказа, че съм слушал половината тяхна дискография, без да съм знаел името им. За това изпълнение не знам какво мога да кажа. Мога да кажа, че беше най-добрия лайв, на който съм присъствал през живота си. Мога да кажа, че ме накараха да подскачам, крещя и танцувам като на death metal концерт. Мога да кажа, че цялата група беше тотално епична, като се започне от осветление, костюми, излъчване, сценично поведение и се стигне до невероятно стилния им басист, изумителната брас секция и неповторимата вокалистка. Мога да кажа, че ги извикахме 3 пъти на бис. Мога да кажа, че накараха поне 3/4 от публиката да забрави за Джамиро. Мога да кажа, че не свалих усмивката си час и половина. Също така, мога да кажа "извинете!" на хората около мен, върху които къмвах огромни количества семе.  Абе....явно доста неща имам да казвам за тях, но истината е, че оставиха както мен, така и огромна част от публиката безмълвна.
Ето и видео от участието им, което намерих в тубата. На запис не може да се доближи дори и една хилядна до шоуто им наживо, но все пак...


   След Parov Stelar поизбърсахме потта и спермата от дрехите си и се пренесохме на малката сцена, където под звуците (буквално звуците) от зловещия дъбстеп на Джеймз Бонг, Стоян а.к.а. Bashment беше решил да се изяви като нещо от сорта на рагамуфин МС, подканвайки хората към канибализъм и убийства с репликите си "изяжте си децата! убийте бабите!" и също така "убийте всички R'n'B сексуални!"
   Вторият ден започна с мокри кецове от дъжда през нощта, пропил през палатката ми, както и един от най-бруталните ветрове, на които съм бил. Той беше и причината за отмяната на втория ден от фестивала, както вече сте разбрали със сигурност. След няколко часа псувни, игра на парашут с палатките ни и още псувни, решихме, че тази няма да я бъде и се запътихме към Банско за да прекараме втората си вечер. Навсякъде бяхме посрещнати от очевидни доволни банскалийски хотелиери, хазяи и кръчмари, които се радваха на лошото време, което им напълни къщите и заведенията по-бързо, от  колкото е нужно да се напълни форум с псувни по адрес на Елевейшън. Целият град се беше превърнал в един своеобразен "Народен Театър", като навсякъде по улиците блуждаеха мъртво пияни и разочаровани приятели и познати. 
   И така, изписах доста редове и все още не мога да реша- да се чувствам ли преебан, или да се кефя на иначе доста забавния трип, които се получи, с почти наполовина безпаметна втора вечер. Може би бих казал, че съм доста доволен от имровизираното преживяване, но мисля да не го правя, за да си запазя гордото право на българин, да си помрънквам отвреме навреме.

P.S.  Навръщане спрхме в най-безумния ресторант, който съм посещавал през живота си, където с финес бяха съумяли да смесят гурме файн дайнинг с ферма за щрауси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар