Снощи прекарвайки си напълно нормално в бар Петък, чествайки рожденния ден на господин Ранко М. бях спрян и потупан по рамото от напълно непозната девойка, която ми отпери следния въпрос: "Извинявай, ти случайно да имаш един блог?". Непозната девойко, не те познавам и не знам от къде си се докопала до тази свръхсекретна информация, но настоявам, ако четеш това да се легитимираш мигновено и да признаеш как тъй е станало, че си се добрала до тази интернет платформа, скромно наречена "блог". В противен случай, заплашвам, че ще се добера до IP-то ти по един или друг начин и в последствие ще бъдеш блокната от по-нататъшно ползвуване на този блог.
Искрено твой, БиТуДъОу
вторник, 13 септември 2011 г.
понеделник, 5 септември 2011 г.
Summer diaries pt.2
Здравей отново мило дневниче!
Няма да разтягам ненужни локуми, за това продължавам историята, от където я бях оставил. Та както вече ти разказах, бях прекарал няколко забавни и леко работни дни по морето, когато за съжаление ми се наложи да се върна в черния град. Тялото и психиката ми усилено се съпротивляваха с това да се приспособят към голямото населено място, за това трябваше да взимам бързи кризисни мерки. А именно- купих си нова шапка, 5 ленти за фотоапарата и 4 телефонни обаждания по-късно разбрах, че Марианка, ДжиТи, Скашо, Дими и останалите драги ми смехурковци ме чакат в Синеморец за да съберем веднъж завинаги "трифектата от синергия". Вече бях пропилял един ден из София, за да си оправя колата, която забравих да спомена в миналите ти страници, дневниче, но беше останала без дори капчица акумулатор, което доведе до 3-4 дена на морето, ежедневни и забавни физ зарядки изразяващи се в бутане на превозното средство, палене с кабели и тем подобни приятни занимания, които спомагаха за всеобщото добро настроение. Та...вече всичко беше наред, имах си нов акумулатор и нова баронска шапка, натоварих багажа, джапанките и вярното ми хвърчило, заредих диска с новия албум на Jay Z и Kanye West- "Watch the throne", и няколко повтаряния на гореспоменатия диск по-късно вече раздавах хайфайвове на синеморската компания. Тъй като следващите няколко дена ми се преплитат, реших да ти залепя няколко снимки, мило дневниче:
Тук вечеряме с рандом куче на масата.
Тук ДжиТи се радва на тортичката, която си купихме.
А пък тук, докато Скашо показваше, че не са му нужни ръце за да бъде готин, чухме момиченцето от съседната маса да казва на майка си "Мамо, мамо, а пък той няма ръце!"
Няколко дена по-късно бяхме застигнати от една от най-епичните бури, на които съм бил свидетел до сега. Четири метрови вълни, черни апокалиптични облаци обвиващи всичко наоколо, Скашо седящ на ръба на скала крещящ "КУРВИ, ПОЕМЕТЕ ГОЛЕМИЯ КУР НА ПРИРОДАТА!"... единственото което липсваше в главата ми беше саундтрака от "Реквием за една мечта", който да допълни цялата тази епика.
Поредната вечерна доза дюлева ракия, няколко менти в местното свърталище на пиянки и отрепки- "Кораба" и ето, че чистачката от местната "Чистота", за поредена сутрин надничаше в колата ми, чудейки се "кой, аджеба е тоя клошар дето вече няколко дена си спи в колата". Бурята си беше заминала, само дето си беше забравила вълните. Отивайки към отредения за този ден плаж- Липите, не спрях да се изумявам на постапокалиптичната, налудничево-хавайска обстановка, която се беше създала. Приятно лятно слънчице, почти същите 2-3 метрови вълни като миналия ден и разлива, който се беше удължил поне с четири-пет метра.
Пристигайки, заварихме Дими, който вече за втори път осигуряваше сянка единствено за себе си, посредством верния си бял чершаф, заедно с новата му придобивка- дървен пистолет, с който не спря да стреля до края на деня, издавайки хипотетичните звуци, които оръжието би издавало, ако беше истинско.
Яна, която вече беше отегчена от всичките военно-въздушни звуци, излизащи от устата на Дими, опитваща се да хване малко сянка зад свещения чершаф, тъй като собственика му не пускаше никой под него.
-Dimi, I love you!
-Shut up baby, I know it!
Освен забавлението да се бориш за живота и банските си, любезно предоставено от сюрреалистичните вълни, които всячески се стараеха да ни погубят, плажът предоставяше и още едно удоволсвтие на консуматорите- а именно, както вече споменах- разлива, който на места стигаше до 10 метра дължина и беше един от най-перфектните за скимборд, които бях виждал до сега. Естествено Скашо (истинското момиче на Blueroom), нямаше как да не покаже суагър, скил, както и завидни количества buttcrack, в управлението на скима.
След края на изморителния, на моменти животозастрашаващ плаж се насладихме на поредния "better than sex" залез...
Задължителната снимка на част от антуража...
...и задължителния автопортрет, в който ДжиТи creep-ва зад мен.
Душ. Кръчма. Редовната поръчка- домати със сирене и лук, хайвер с 5 филии хляб, калмари с чесън в масло и съпровождащите ги 6 големи дюлеви и ето, че в кръчмата изникват познатите, изморени от път, готови за простащина физиономии на Сашката, Виктория Лайм, Цеци Крадеци, малката Ива и не на последно място- Марчела Агнес-Стелиян...
Мило дневниче, за сега ти оставям тази част от историята, заключвам катинарчето и те заклевам да пазиш съкровените ми тайни, както винаги си правило!
Няма да разтягам ненужни локуми, за това продължавам историята, от където я бях оставил. Та както вече ти разказах, бях прекарал няколко забавни и леко работни дни по морето, когато за съжаление ми се наложи да се върна в черния град. Тялото и психиката ми усилено се съпротивляваха с това да се приспособят към голямото населено място, за това трябваше да взимам бързи кризисни мерки. А именно- купих си нова шапка, 5 ленти за фотоапарата и 4 телефонни обаждания по-късно разбрах, че Марианка, ДжиТи, Скашо, Дими и останалите драги ми смехурковци ме чакат в Синеморец за да съберем веднъж завинаги "трифектата от синергия". Вече бях пропилял един ден из София, за да си оправя колата, която забравих да спомена в миналите ти страници, дневниче, но беше останала без дори капчица акумулатор, което доведе до 3-4 дена на морето, ежедневни и забавни физ зарядки изразяващи се в бутане на превозното средство, палене с кабели и тем подобни приятни занимания, които спомагаха за всеобщото добро настроение. Та...вече всичко беше наред, имах си нов акумулатор и нова баронска шапка, натоварих багажа, джапанките и вярното ми хвърчило, заредих диска с новия албум на Jay Z и Kanye West- "Watch the throne", и няколко повтаряния на гореспоменатия диск по-късно вече раздавах хайфайвове на синеморската компания. Тъй като следващите няколко дена ми се преплитат, реших да ти залепя няколко снимки, мило дневниче:
Тук вечеряме с рандом куче на масата.
Тук ДжиТи се радва на тортичката, която си купихме.
А пък тук, докато Скашо показваше, че не са му нужни ръце за да бъде готин, чухме момиченцето от съседната маса да казва на майка си "Мамо, мамо, а пък той няма ръце!"
Няколко дена по-късно бяхме застигнати от една от най-епичните бури, на които съм бил свидетел до сега. Четири метрови вълни, черни апокалиптични облаци обвиващи всичко наоколо, Скашо седящ на ръба на скала крещящ "КУРВИ, ПОЕМЕТЕ ГОЛЕМИЯ КУР НА ПРИРОДАТА!"... единственото което липсваше в главата ми беше саундтрака от "Реквием за една мечта", който да допълни цялата тази епика.
Поредната вечерна доза дюлева ракия, няколко менти в местното свърталище на пиянки и отрепки- "Кораба" и ето, че чистачката от местната "Чистота", за поредена сутрин надничаше в колата ми, чудейки се "кой, аджеба е тоя клошар дето вече няколко дена си спи в колата". Бурята си беше заминала, само дето си беше забравила вълните. Отивайки към отредения за този ден плаж- Липите, не спрях да се изумявам на постапокалиптичната, налудничево-хавайска обстановка, която се беше създала. Приятно лятно слънчице, почти същите 2-3 метрови вълни като миналия ден и разлива, който се беше удължил поне с четири-пет метра.
Пристигайки, заварихме Дими, който вече за втори път осигуряваше сянка единствено за себе си, посредством верния си бял чершаф, заедно с новата му придобивка- дървен пистолет, с който не спря да стреля до края на деня, издавайки хипотетичните звуци, които оръжието би издавало, ако беше истинско.
Яна, която вече беше отегчена от всичките военно-въздушни звуци, излизащи от устата на Дими, опитваща се да хване малко сянка зад свещения чершаф, тъй като собственика му не пускаше никой под него.
-Dimi, I love you!
-Shut up baby, I know it!
Освен забавлението да се бориш за живота и банските си, любезно предоставено от сюрреалистичните вълни, които всячески се стараеха да ни погубят, плажът предоставяше и още едно удоволсвтие на консуматорите- а именно, както вече споменах- разлива, който на места стигаше до 10 метра дължина и беше един от най-перфектните за скимборд, които бях виждал до сега. Естествено Скашо (истинското момиче на Blueroom), нямаше как да не покаже суагър, скил, както и завидни количества buttcrack, в управлението на скима.
След края на изморителния, на моменти животозастрашаващ плаж се насладихме на поредния "better than sex" залез...
Задължителната снимка на част от антуража...
...и задължителния автопортрет, в който ДжиТи creep-ва зад мен.
Душ. Кръчма. Редовната поръчка- домати със сирене и лук, хайвер с 5 филии хляб, калмари с чесън в масло и съпровождащите ги 6 големи дюлеви и ето, че в кръчмата изникват познатите, изморени от път, готови за простащина физиономии на Сашката, Виктория Лайм, Цеци Крадеци, малката Ива и не на последно място- Марчела Агнес-Стелиян...
Мило дневниче, за сега ти оставям тази част от историята, заключвам катинарчето и те заклевам да пазиш съкровените ми тайни, както винаги си правило!
| |
понеделник, 29 август 2011 г.
Summer diaries pt.1
Мило дневниче,
Съжалявам, че така те бях захвърлил под леглото за толкова дълго време. Може би не беше най-лоялната ми постъпка към теб, за което искрено ти се извинявам. Надявам се, че със следващите страници ще успея да ти се реванширам. За сега ти прикрепям две миришещи листчета на любимите си кечисти, които успях да събера през последните седмици!
Чувствам се малко сконфузно, не знам от къде да започна, мило дневниче. Почти бях забравил как навремето ти споделях всичко по цял ден! Спомняш ли си първата ми целувка, за която ти разказвах...ех хубави времена бяха, не мислиш ли? Та така... лятото до сега беше страхотно! Вече успях да направя няколко кратки моренца с различни приятели, на които си прекарах чудно. Ето, залепям ти снимка с миришещо лепило.
Тук сме с Иван и Мариан в квартирата ни а.к.а. колата и си взимаме душ. Та както виждаш, прекарвах си добре, но отвътре ме глождеше чувството, че лятото бавно отминава, а аз още не съм направил една по-дълга екскурзия. Август чукаше на вратата и с добре лубрикиран шокър (the pinky and the stinky) се опитваше да проникне в страниците на нищо неподозиращия календар. Дойде време да заминем с приятелите ми от Blueroom към морето, за да снимаме победителките от конкурса за момиче на Blueroom. Въпреки скандалите и многото работа, беше забавно и мисля, че се справихме добре. За сега ти слагам една-две снимки, просто за да добиеш представа, но по-нататък, когато официално излязат всички снимки ще ги принтирам и ще ги залепя всичките.
След всичкото снимане и цял ден безплатни уроци по сърф, кайт, скачане на ластик и плетене на една кука, всичко приключи с парти под покрива на бар Сироко, или както му е там новото смотано име. По стара традиция, реших да съм най-ужасния и най-противния тип на цялото парти и докато всички пиеха бири, уискита и тем подобни парти дринкс, аз си поръчвах една след друга ракии в пласмасови чашки. Мисля че това беше причината да съм единствения който избухваше и крещеше докато Влади и Стефан от YoungBByoung се опитваха да изпеят една-две песни въпреки ужасното озвучаване.
Смятам, че успях да достигна статуса на най-противния човек на партито, именно чрез двете ми топ реплики за вечерта в опита си да заговарям момичета- "Здрасти, много яко танцуваш! Учила ли си модерен балет?" и любимото ми- "Имаш много прилежен задник!". До края на вечерта нивото на смотани pick up реплики растеше, докато нивото на средно IQ на глава на населението главоломно падаше с всяка секунда. Единственото, за което съм разочарован, мило дневниче, е че Лимпа така и не ни почерпи по случай "Imma Playa, Imma Playa" годишнината си. Залепям ти любимата си снимка от вечерта, на която Ванката поздравява другия Ванка послучай годишнината му.
На следващата сутрин всичко беше ужасно. Беше ми зле, трябваше да се прибираме към София, а жегата гъделичкаше кожата ми със същата нежност, с която педофил гъделичка малки детски анусчета (съжалявам за израза, мило дневниче, явно през годините съм станал ужасно циничен). И така, няколко часа по късно бях в Мордор, а ленивите ми мозъчни клетки не спираха да се съпротивляват с това да се приспособят към ужасията на града...
Съжалявам, че така те бях захвърлил под леглото за толкова дълго време. Може би не беше най-лоялната ми постъпка към теб, за което искрено ти се извинявам. Надявам се, че със следващите страници ще успея да ти се реванширам. За сега ти прикрепям две миришещи листчета на любимите си кечисти, които успях да събера през последните седмици!
Чувствам се малко сконфузно, не знам от къде да започна, мило дневниче. Почти бях забравил как навремето ти споделях всичко по цял ден! Спомняш ли си първата ми целувка, за която ти разказвах...ех хубави времена бяха, не мислиш ли? Та така... лятото до сега беше страхотно! Вече успях да направя няколко кратки моренца с различни приятели, на които си прекарах чудно. Ето, залепям ти снимка с миришещо лепило.
Тук сме с Иван и Мариан в квартирата ни а.к.а. колата и си взимаме душ. Та както виждаш, прекарвах си добре, но отвътре ме глождеше чувството, че лятото бавно отминава, а аз още не съм направил една по-дълга екскурзия. Август чукаше на вратата и с добре лубрикиран шокър (the pinky and the stinky) се опитваше да проникне в страниците на нищо неподозиращия календар. Дойде време да заминем с приятелите ми от Blueroom към морето, за да снимаме победителките от конкурса за момиче на Blueroom. Въпреки скандалите и многото работа, беше забавно и мисля, че се справихме добре. За сега ти слагам една-две снимки, просто за да добиеш представа, но по-нататък, когато официално излязат всички снимки ще ги принтирам и ще ги залепя всичките.
След всичкото снимане и цял ден безплатни уроци по сърф, кайт, скачане на ластик и плетене на една кука, всичко приключи с парти под покрива на бар Сироко, или както му е там новото смотано име. По стара традиция, реших да съм най-ужасния и най-противния тип на цялото парти и докато всички пиеха бири, уискита и тем подобни парти дринкс, аз си поръчвах една след друга ракии в пласмасови чашки. Мисля че това беше причината да съм единствения който избухваше и крещеше докато Влади и Стефан от YoungBByoung се опитваха да изпеят една-две песни въпреки ужасното озвучаване.
Смятам, че успях да достигна статуса на най-противния човек на партито, именно чрез двете ми топ реплики за вечерта в опита си да заговарям момичета- "Здрасти, много яко танцуваш! Учила ли си модерен балет?" и любимото ми- "Имаш много прилежен задник!". До края на вечерта нивото на смотани pick up реплики растеше, докато нивото на средно IQ на глава на населението главоломно падаше с всяка секунда. Единственото, за което съм разочарован, мило дневниче, е че Лимпа така и не ни почерпи по случай "Imma Playa, Imma Playa" годишнината си. Залепям ти любимата си снимка от вечерта, на която Ванката поздравява другия Ванка послучай годишнината му.
На следващата сутрин всичко беше ужасно. Беше ми зле, трябваше да се прибираме към София, а жегата гъделичкаше кожата ми със същата нежност, с която педофил гъделичка малки детски анусчета (съжалявам за израза, мило дневниче, явно през годините съм станал ужасно циничен). И така, няколко часа по късно бях в Мордор, а ленивите ми мозъчни клетки не спираха да се съпротивляват с това да се приспособят към ужасията на града...
вторник, 23 август 2011 г.
Happy Best Day Ever
It's the best day ever! Защо? 'Щот кака ви Викиту има Рожден Ден! Много от вас я знаят, много от вас само са чували истории за нея, част от вас може би са я чували под псевдонима VickiD, останалите може би са срещали нарисуван диамант от нея, някаде из България, че и отвъд. Важното е едно- когато чу песента за Никола, ме закле да и запиша подобен трак и за нейния рожден ден, като си мислеше, че съм забравил. И ето ни днес на тази светла дата, когато МС Морон отново излиза наяве и показва аджеба за кво иде реч! Нищо неподозирайки самата Вики ми изпрати песента на Mac Miller- Best Day Ever, на която в крайна сметка реших да направя ремикс, тъй като беше по тематиката. За Викиту се чудя какво да кажа... Пожелавам и само напред и нагоре, всичко останало и го пожелах вече. За да вникнете в идеологията на трака ще ви дам няколко подсказки, защото има доста вътрешнозаводски хумор, който надали ще разберете.
Началото на една епична ера се роди преди около две години след Пампорово, когато разглеждайки снимки на приятели от там, Виктория Лайм (куратор) попада на снимка запечатала част от ръката ми облечена със зелен суитчър, надраскана с маркер, зовяща "КУР" , да дъпра по земята нашия припаднал приятел- Скашо. "Момче носи зелено и се драска с маркер, къде си?" Месеци по-късно се запознаваме и слагаме началото на една нова ера в историята на танцовото изкуство, под формата на денс крюто "Limp Steppaz", както и обявяваме реформата на българския и световен рап, чрез създаването на "Рап&Ракия Рекърдс". Определено един от четиримата ми най-любими хора на този свят и определено най-забавния от всички, Виктория Лайм се занимава с куриране, танцуване, предене с вретено и още много, много неща. Но стига толкова, не искам да и правя прекалено големи четки, тя си знае какво ми е мнението. You know it baby! You know it!
Началото на една епична ера се роди преди около две години след Пампорово, когато разглеждайки снимки на приятели от там, Виктория Лайм (куратор) попада на снимка запечатала част от ръката ми облечена със зелен суитчър, надраскана с маркер, зовяща "КУР" , да дъпра по земята нашия припаднал приятел- Скашо. "Момче носи зелено и се драска с маркер, къде си?" Месеци по-късно се запознаваме и слагаме началото на една нова ера в историята на танцовото изкуство, под формата на денс крюто "Limp Steppaz", както и обявяваме реформата на българския и световен рап, чрез създаването на "Рап&Ракия Рекърдс". Определено един от четиримата ми най-любими хора на този свят и определено най-забавния от всички, Виктория Лайм се занимава с куриране, танцуване, предене с вретено и още много, много неща. Но стига толкова, не искам да и правя прекалено големи четки, тя си знае какво ми е мнението. You know it baby! You know it!
Back to the hood
Yo yo yo! Знам че ви липсвах, знам че всички сте проляли по една кофа сълзи и сополи, защото your homie BtotheO отсъстваше за толкова дълго, както от сърцата ви, така и от блогосферата. Добрата новина за вас, е че отново съм в гетото, което по ирония на съдбата е лошата новина за мен. Три седмици се шлях из родното черноморие, в търсене и събиране на интересни истории, с които да ви развлека от ежедневната сивота, ако и вие сте направили грешката да се върнете в Мордор...пардон София. Така че, ако сте попаднали на този пост, предайте от уста на уста, от гърда на бедро, от IP na IP, от език на зърно, че GetNaked отново работи. Мисля, че още със следващия пост, ще се убедите в думите ми.
четвъртък, 4 август 2011 г.
сряда, 3 август 2011 г.
Дъ Рок'а'роучез- Вперен в теб
Часът е малко след 5 сутринта. Както ви обещахме по-рано, от GetNaked ще ви държим в течение с новините около новия музикален проект на БиТуДъОу и така пазената в тайна група, с която той прави колаборация. Въпреки късния, или може би ранния час, GetNaked спазва своето обещание да бъде вашия гид в музикалния свят. Прясно от звукозаписното студио с гордост ви съобщаваме, че песента е вече факт. Парчето се казва- "Вперен в теб", а групата е "Дъ Рок'а'роучез (The Rock'a'roaches)". За да получим повече информация около този бъдещ хит, и творческия процес, криещ се зад него, успяхме да причакаме БиТуДъОу пред самото студио, за да го разпитаме няколко въпроса (да, правя интервю със самия себе си- колко скромно).
Get Naked: Здравей БиТуДъОу, ще ни отделиш ли няколко минути? Как си, какво правихте до сега в студиото?
BtotheO: Здравейте здравейте...Ох ами...как съм? Бих казал- направо скапан! Часът е 3 сутринта, както виждаш току що излизаме от студиото, до сега работихме здраво с момчетата и слава богу, най-накрая успяхме да приключим!
Get Naked: Уау...наистина звучи много уморително! И все пак се радвам, че сте успели да свършите с работата. Честно казано, до сега ти умишлено пазеше света от повече информация, но тъй като явно вече всичко е готово- би ли ни дал повече подробности- коя е групата с която работиш, ти участваш ли в нея или само гостуваш за този фиичъринг, как се казват, кои са?
BtotheO: Ами да, знаеш ме, не обичам да говоря за нещата преди да са се случили. Когато подшушнах новината за нова песен на вас и на читателите, току що бяхме измислили текста и музиката, но си нямахме дори идея кога, как и дали изобщо ще ги запишем. Затова и предпочетох да не давам повече информация. Относно групата- казва се "Дъ Рок'а'роучез" и съм един от съоснователите и себепровъзгласил се като фронтмен. Както добре знаете- с приятелката ми и колега по пакости и микрофон VickyD и още няколко индивида притежаваме хип хоп лейбъла "Рап&Ракия". От известно време се каним да разширим лейбъла и вече официално мога да се похваля, че "Ракия&Реге" е първия вече готов дъщерен филиал на лейбъла. Това беше и причината да основем първата група, с която да дадем тласък на "Ракия&Реге". А иначе, в "Дъ Рок'а'роучез" сме аз и трима мои добри приятели- Коко а.к.а. "The Stroke", брат му- Фичо а.к.а. "Дъвката" и Хани а.к.а. "Фалафела". Току що записахме първото парче под името "Вперен в теб" и много се надяваме да се хареса на публиката. Стилът на "Дъ Рок'а'роучез", както ще се обеждавате и занапред, варира и е смесица от различни стилове- реге, ска, хип хоп...
Get Naked: Наистина страхотно! Нямаме търпение да я чуем! А от къде произлизат интересните прякори на останалите от бандата?
BtotheO: Хаха (смее се)...ами прякорът на Коко- The stroke произлиза от там, че когато пее много бързи рими, започва да се гърчи и все едно получава удър. Всъщност този прякор му излезе едва преди няколко часа, в студиото, докато репетирахме, когато на една от бързите части в песента почти не припадна...горкия...а иначе на Фичо му викаме Дъвката от бая време...не помня от къде произлезе, май защото си прилича на дъвка. Хани, от друга страна се сдоби с прякора си "Фалафела" доста отдавна. Няма нищо специфично около този прякор, просто момчето си е арабин по рождение и притежава малък бизнес за дюнери и фалафели.
Get Naked: Хахаха...прекрасно. А относно самото име на групата - "Дъ Рок'а'роучез", какво можеш да ни кажеш? От къде дойде то?
BtotheO: Също интересна история- честно казано до преди няколко минути си нямахме име. Тъй като не разполагаме с финансовата възможност, студиото ни е в окаяно положение и докато записвахме около нас отвреме навреме притичваше по някоя огромна хлебарка, която само ни смущаваше процеса. Та от там- Cockroaches и стигнахме до Дъ Рок'а'роучез.
Get Naked: Ами виждам, че си доста смазан, та ще те оставям да се прибираш. Благодаря ти изключително много, че въпреки умората си ни отговори на тези въпроси и то толкова изчерпателно и интересно. За финал- искаш ли ти самия нещо да кажеш?
BtotheO: Аз също ви благодаря за съпорта и подкрапата, която ми оказвате. Всъщност да, искам да кажа нещо. Както вече споменах- условията, в които записваме са доста окаяни. Липсва ни добра техника, нов компютър, хубав микрофон, а и пулт би ни свършил работа. Както ще видите- качеството на песента не е особено добро, за което се извиняваме, но мисля, че на този етап всички го правим от любов към музиката и ракията и се надявам да не ни упрекнете за лошото качество. Ще съм повече от задължен, ако някой от читателите би желал да помогне, кой с каквото може- микрофон назаем, парички за ракия или техника... Който се почувства, че иска да ни подкрепи- нека прати каквото му се отдели от сърчицето на IBAN: BO8439SD9832040.
След всичките тези изговорени думи- ето, че е време и за самото парче! Представяме ви клипа и текста на "Дъ Рок'а'роучез- Вперен в теб".
Събуждам се с поглед вперен в теб,
събуждам се на плажа потен- яде ми се сладолед.
Ментичка студена на пясъка стои до мен
почернял със тен, изгорял на потник,
забравил за проблеми- без дори часовник
и така деня ми продължава, изпълнен с текили и усмивки
на бара сме пияни със пичета специално подбрани,
сипвам си ракия, а на китарата свири ми Хани...
Събуждам се с поглед вперен в теб,
тежък махмурлук ме гони и започвам новия куплет...
Без никакви спомени в златен пясък заровени,
думи недоизказани в реге ритъм доказани,
рамената разголени, столичани работели
в дрехи лачени, гладени, чисто нови и готини...
Събуждам се с поглед вперен в теб,
аз се чудя коя си, а ти ме гледаш с поглед на теле.
От палатката излизам приличащ на желе,
последната напитка снощи в повече ли ми дойде?
Вместо маса- две тарамбуки на плажа
и хич не ми липсва сивия паваж,
от жегата ли ми се се струва или ти си мираж
ще ми дойде ли кураж с масло да те намажа?
Събуждам се с поглед вперен в теб...
Get Naked: Здравей БиТуДъОу, ще ни отделиш ли няколко минути? Как си, какво правихте до сега в студиото?
BtotheO: Здравейте здравейте...Ох ами...как съм? Бих казал- направо скапан! Часът е 3 сутринта, както виждаш току що излизаме от студиото, до сега работихме здраво с момчетата и слава богу, най-накрая успяхме да приключим!
Get Naked: Уау...наистина звучи много уморително! И все пак се радвам, че сте успели да свършите с работата. Честно казано, до сега ти умишлено пазеше света от повече информация, но тъй като явно вече всичко е готово- би ли ни дал повече подробности- коя е групата с която работиш, ти участваш ли в нея или само гостуваш за този фиичъринг, как се казват, кои са?
BtotheO: Ами да, знаеш ме, не обичам да говоря за нещата преди да са се случили. Когато подшушнах новината за нова песен на вас и на читателите, току що бяхме измислили текста и музиката, но си нямахме дори идея кога, как и дали изобщо ще ги запишем. Затова и предпочетох да не давам повече информация. Относно групата- казва се "Дъ Рок'а'роучез" и съм един от съоснователите и себепровъзгласил се като фронтмен. Както добре знаете- с приятелката ми и колега по пакости и микрофон VickyD и още няколко индивида притежаваме хип хоп лейбъла "Рап&Ракия". От известно време се каним да разширим лейбъла и вече официално мога да се похваля, че "Ракия&Реге" е първия вече готов дъщерен филиал на лейбъла. Това беше и причината да основем първата група, с която да дадем тласък на "Ракия&Реге". А иначе, в "Дъ Рок'а'роучез" сме аз и трима мои добри приятели- Коко а.к.а. "The Stroke", брат му- Фичо а.к.а. "Дъвката" и Хани а.к.а. "Фалафела". Току що записахме първото парче под името "Вперен в теб" и много се надяваме да се хареса на публиката. Стилът на "Дъ Рок'а'роучез", както ще се обеждавате и занапред, варира и е смесица от различни стилове- реге, ска, хип хоп...
Get Naked: Наистина страхотно! Нямаме търпение да я чуем! А от къде произлизат интересните прякори на останалите от бандата?
BtotheO: Хаха (смее се)...ами прякорът на Коко- The stroke произлиза от там, че когато пее много бързи рими, започва да се гърчи и все едно получава удър. Всъщност този прякор му излезе едва преди няколко часа, в студиото, докато репетирахме, когато на една от бързите части в песента почти не припадна...горкия...а иначе на Фичо му викаме Дъвката от бая време...не помня от къде произлезе, май защото си прилича на дъвка. Хани, от друга страна се сдоби с прякора си "Фалафела" доста отдавна. Няма нищо специфично около този прякор, просто момчето си е арабин по рождение и притежава малък бизнес за дюнери и фалафели.
Get Naked: Хахаха...прекрасно. А относно самото име на групата - "Дъ Рок'а'роучез", какво можеш да ни кажеш? От къде дойде то?
BtotheO: Също интересна история- честно казано до преди няколко минути си нямахме име. Тъй като не разполагаме с финансовата възможност, студиото ни е в окаяно положение и докато записвахме около нас отвреме навреме притичваше по някоя огромна хлебарка, която само ни смущаваше процеса. Та от там- Cockroaches и стигнахме до Дъ Рок'а'роучез.
Get Naked: Ами виждам, че си доста смазан, та ще те оставям да се прибираш. Благодаря ти изключително много, че въпреки умората си ни отговори на тези въпроси и то толкова изчерпателно и интересно. За финал- искаш ли ти самия нещо да кажеш?
BtotheO: Аз също ви благодаря за съпорта и подкрапата, която ми оказвате. Всъщност да, искам да кажа нещо. Както вече споменах- условията, в които записваме са доста окаяни. Липсва ни добра техника, нов компютър, хубав микрофон, а и пулт би ни свършил работа. Както ще видите- качеството на песента не е особено добро, за което се извиняваме, но мисля, че на този етап всички го правим от любов към музиката и ракията и се надявам да не ни упрекнете за лошото качество. Ще съм повече от задължен, ако някой от читателите би желал да помогне, кой с каквото може- микрофон назаем, парички за ракия или техника... Който се почувства, че иска да ни подкрепи- нека прати каквото му се отдели от сърчицето на IBAN: BO8439SD9832040.
След всичките тези изговорени думи- ето, че е време и за самото парче! Представяме ви клипа и текста на "Дъ Рок'а'роучез- Вперен в теб".
Събуждам се с поглед вперен в теб,
събуждам се на плажа потен- яде ми се сладолед.
Ментичка студена на пясъка стои до мен
почернял със тен, изгорял на потник,
забравил за проблеми- без дори часовник
и така деня ми продължава, изпълнен с текили и усмивки
на бара сме пияни със пичета специално подбрани,
сипвам си ракия, а на китарата свири ми Хани...
Събуждам се с поглед вперен в теб,
тежък махмурлук ме гони и започвам новия куплет...
Без никакви спомени в златен пясък заровени,
думи недоизказани в реге ритъм доказани,
рамената разголени, столичани работели
в дрехи лачени, гладени, чисто нови и готини...
Събуждам се с поглед вперен в теб,
аз се чудя коя си, а ти ме гледаш с поглед на теле.
От палатката излизам приличащ на желе,
последната напитка снощи в повече ли ми дойде?
Вместо маса- две тарамбуки на плажа
и хич не ми липсва сивия паваж,
от жегата ли ми се се струва или ти си мираж
ще ми дойде ли кураж с масло да те намажа?
Събуждам се с поглед вперен в теб...
Абонамент за:
Публикации (Atom)