Summer diaries pt.1

   Мило дневниче,

Съжалявам, че така те бях захвърлил под леглото за толкова дълго време. Може би не беше най-лоялната ми постъпка към теб, за което искрено ти се извинявам. Надявам се, че със следващите страници ще успея да ти се реванширам. За сега ти прикрепям две миришещи листчета на любимите си кечисти, които успях да събера през последните седмици!

 

Чувствам се малко сконфузно, не знам от къде да започна, мило дневниче. Почти бях забравил как навремето ти споделях всичко по цял ден! Спомняш ли си първата ми целувка, за която ти разказвах...ех хубави времена бяха, не мислиш ли? Та така... лятото до сега беше страхотно! Вече успях да направя няколко кратки моренца с различни приятели, на които си прекарах чудно. Ето, залепям ти снимка с миришещо лепило. 

Тук сме с Иван и Мариан в квартирата ни а.к.а. колата и си взимаме душ. Та както виждаш, прекарвах си добре, но отвътре ме глождеше чувството, че лятото бавно отминава, а аз още не съм направил една по-дълга екскурзия. Август чукаше на вратата и с добре лубрикиран шокър (the pinky and the stinky) се опитваше да проникне в страниците на нищо неподозиращия календар. Дойде време да заминем с приятелите ми от Blueroom към морето, за да снимаме победителките от конкурса за момиче на Blueroom. Въпреки скандалите и многото работа, беше забавно и мисля, че се справихме добре. За сега ти слагам една-две снимки, просто за да добиеш представа, но по-нататък, когато официално излязат всички снимки ще ги принтирам и ще ги залепя всичките.

След всичкото снимане и цял ден безплатни уроци по сърф, кайт, скачане на ластик и плетене на една кука, всичко приключи с парти под покрива на бар Сироко, или както му е там новото смотано име. По стара традиция, реших да съм най-ужасния и най-противния тип на цялото парти и докато всички пиеха бири, уискита и тем подобни парти дринкс, аз си поръчвах една след друга ракии в пласмасови чашки. Мисля че това беше причината да съм единствения който избухваше и крещеше докато Влади и Стефан от YoungBByoung се опитваха да изпеят една-две песни въпреки ужасното озвучаване.

Смятам, че успях да достигна статуса на най-противния човек на партито, именно чрез двете ми топ реплики за вечерта в опита си да заговарям момичета- "Здрасти, много яко танцуваш! Учила ли си модерен балет?" и любимото ми- "Имаш много прилежен задник!". До края на вечерта нивото на смотани pick up реплики растеше, докато нивото на средно IQ на глава на населението главоломно падаше с всяка секунда. Единственото, за което съм разочарован, мило дневниче, е че Лимпа така и не ни почерпи по случай "Imma Playa, Imma Playa" годишнината си. Залепям ти любимата си снимка от вечерта, на която Ванката поздравява другия Ванка послучай годишнината му.

На следващата сутрин всичко беше ужасно. Беше ми зле, трябваше да се прибираме към София, а жегата гъделичкаше кожата ми със същата нежност, с която педофил гъделичка малки детски анусчета (съжалявам за израза, мило дневниче, явно през годините съм станал ужасно циничен). И така, няколко часа по късно бях в Мордор, а ленивите ми мозъчни клетки не спираха да се съпротивляват с това да се приспособят към ужасията на града...