Summer diaries pt.2

 Здравей отново мило дневниче!

Няма да разтягам ненужни локуми, за това продължавам историята, от където я бях оставил. Та както вече ти разказах, бях прекарал няколко забавни и леко работни дни по морето, когато за съжаление ми се наложи да се върна в черния град. Тялото и психиката ми усилено се съпротивляваха с това да се приспособят към голямото населено място, за това трябваше да взимам бързи кризисни мерки. А именно- купих си нова шапка, 5 ленти за фотоапарата и 4 телефонни обаждания по-късно разбрах, че Марианка, ДжиТи, Скашо, Дими и останалите драги ми смехурковци ме чакат в Синеморец за да съберем веднъж завинаги "трифектата от синергия". Вече бях пропилял един ден из София, за да си оправя колата, която забравих да спомена в миналите ти страници, дневниче, но беше останала без дори капчица акумулатор, което доведе до 3-4 дена на морето, ежедневни и забавни физ зарядки изразяващи се в бутане на превозното средство, палене с кабели и тем подобни приятни занимания, които спомагаха за всеобщото добро настроение. Та...вече всичко беше наред, имах си нов акумулатор и нова баронска шапка, натоварих багажа, джапанките и вярното ми хвърчило, заредих диска с новия албум на Jay Z и Kanye West- "Watch the throne",  и няколко повтаряния на гореспоменатия диск по-късно вече раздавах хайфайвове на синеморската компания. Тъй като следващите няколко дена ми се преплитат, реших да ти залепя няколко снимки, мило дневниче:

Тук вечеряме с рандом куче на масата.

Тук ДжиТи се радва на тортичката, която си купихме.

А пък тук, докато Скашо показваше, че не са му нужни ръце за да бъде готин, чухме момиченцето от съседната маса да казва на майка си "Мамо, мамо, а пък той няма ръце!"

Няколко дена по-късно бяхме застигнати от една от най-епичните бури, на които съм бил свидетел до сега. Четири метрови вълни, черни апокалиптични облаци обвиващи всичко наоколо, Скашо седящ на ръба на скала крещящ "КУРВИ, ПОЕМЕТЕ ГОЛЕМИЯ КУР НА ПРИРОДАТА!"... единственото което липсваше в главата ми беше саундтрака от "Реквием за една мечта", който да допълни цялата тази епика.

Поредната вечерна доза дюлева ракия, няколко менти в местното свърталище на пиянки и отрепки- "Кораба" и ето, че чистачката от местната "Чистота", за поредена сутрин надничаше в колата ми, чудейки се "кой, аджеба е тоя клошар дето вече няколко дена си спи в колата". Бурята си беше заминала, само дето си беше забравила вълните. Отивайки към отредения за този ден плаж- Липите, не спрях да се изумявам на постапокалиптичната, налудничево-хавайска обстановка, която се беше създала. Приятно лятно слънчице, почти същите 2-3 метрови вълни като миналия ден и разлива, който се беше удължил поне с четири-пет метра. 

Пристигайки, заварихме Дими, който вече за втори път осигуряваше сянка единствено за себе си, посредством верния си бял чершаф, заедно с новата му придобивка- дървен пистолет, с който не спря да стреля до края на деня, издавайки хипотетичните звуци, които оръжието би издавало, ако беше истинско.

Яна, която вече беше отегчена от всичките военно-въздушни звуци, излизащи от устата на Дими, опитваща се да хване малко сянка зад свещения чершаф, тъй като собственика му не пускаше никой под него.

-Dimi, I love you!
-Shut up baby, I know it!

Освен забавлението да се бориш за живота и банските си, любезно предоставено от сюрреалистичните вълни, които всячески се стараеха да ни погубят, плажът предоставяше и още едно удоволсвтие на консуматорите- а именно, както вече споменах- разлива, който на места стигаше до 10 метра дължина и беше един от най-перфектните за скимборд, които бях виждал до сега. Естествено Скашо (истинското момиче на Blueroom), нямаше как да не покаже суагър, скил, както и завидни количества buttcrack,  в управлението на скима.

След края на изморителния, на моменти животозастрашаващ плаж се насладихме на поредния "better than sex" залез...

Задължителната снимка на част от антуража...

...и задължителния автопортрет, в който ДжиТи creep-ва зад мен.

Душ. Кръчма. Редовната поръчка- домати със сирене и лук, хайвер с 5 филии хляб, калмари с чесън в масло и съпровождащите ги 6 големи дюлеви и ето, че в кръчмата изникват познатите, изморени от път, готови за простащина физиономии на Сашката,  Виктория Лайм, Цеци Крадеци, малката Ива и не на последно място- Марчела Агнес-Стелиян...

Мило дневниче, за сега ти оставям тази част от историята, заключвам катинарчето и те заклевам да пазиш съкровените ми тайни, както винаги си правило!